В тази публикация ще говоря за инфекциозните хреми. Съществуват и алергични хреми, които ще разгледам по-късно.
Хремата подобно на кашлицата, повръщането и разстройството е опит на организма да изхвърли болестта навън.
Забелязала съм в практиката си, че твърде малко майки знаят това и мислят, че хремата предшества някакво сериозно заболяване.  Например често съм чувала да казват, че след хремата непременно следва кашлицата. Разбира се, това не винаги е така. Понякога страхът на майките от това вероятно заболяване е толкова голям, че личният им лекар се вижда принуден да им предпише антибиотик за хремата.
Надявам се тази публикация да успокои майките и да ги направи по-чувствителни към естествения начин, по който организмът на тяхното дете се справят сам с инфекцията.
Много е важно да се знае, че съществуват т. нар.  риновируси, които предизвикват възпалителна реакция на носоглътката, което клинически се изразява само и единствено с хрема. Тези инфекции могат да продължат 2-3 дни и детето да се оправи.
Факт е, че има и други вируси, които предизвикват хрема, като инфекцията може да продължи към бронхите и да доведе до пневмония, в случай не се предприеме нужното хомеопатично лечение. Но когато детето има здрава имунна система, инфекциозният процес достига до ниво носоглътка и не продължава към бронхите. За да сте сигурни, че децата ви няма да се разболеят от подобно тежко заболяване, направете всичко възможно те да имат силна имунна система като се доверявате на нуждите на техния организъм от сън, храна, движение и течности. Избягвайте честата употреба на лекарства, които отслабват имунната система. Вместо с тях го лекувайте с хомеопатия и природни средства (синьо-зелени водорасли, коластра, ехинацея, цитросепт и др.).

Често инфекциозните хреми се съпровождат от увеличение на тонзилите (сливиците), както и от реакция на регионалните лимфни възли. Това показва, че организмът започва да произвежда повече лимфотици, с които да се бори с инфекциозния причинител.
Хремата обикновено започва с бистра секреция, която постепенно става слузеста до жълто-зелена.
Когато е в период на бистра секреция, обикновено носът не е много запушен. Постепенно при загъстване на хремата, тя запушва нослето.
Тъй като децата дишат до петата си година през носа, за тях запушеният нос е сериозна болест. Това важи особено за кърмачетата. Затова е необходимо отбъбване на лигавицата.
Отбъбването може да стане с един обикновен физиологичен серум, който поставен в нослето предизвиква кихане и изхвърляне на секрета. Това може да се постигне и с препарати съдържащи морска вода: стеримар, диснимар, риномер, нефита (спрей или крем). Всички тези препарати почистват лигавицата от натрупания секрет и правят носа проходим.
Физиотерапията също е подходяща за лечение на инфекциозни хреми: УВЧ, УВЛ, СОЛУКС, инхалации с физиологичен серум.
Препоръчвам и капки преварен зехтин, капки коластра, краве масло (в случай, че децата нямат алергия към млякото), които намаляват сухотата и също отбъбват лигавицата на носа.
Майката трябва да прецени до каква степен температурата в стаята влияе на хремата на детето. Наличието на хладен въздух и отворен прозорец може да отбъбне лигавицата на носа. Други деца предпочитат топлина и топлото помещение им отпушва нослето. Наличие на вода, която се изпарява е добре за някои деца, но не и за други. Така че майката трябва добре да прецени какво подобрява и какво влошава състоянието на детето й, за да може да му помогне.
Много често лекарите изписват ненужно други капки за нос, които алергизират допълнително лигавицата на носа. Поставянето на отбъбващи капки в носа, каквито са: vibrocyl, xyllometozolin, olynth, mucoseptonex, капки с адреналин и коларгол е желателно да продължи не повече от 3-4 дни и да се прави само вечер, за да спят добре децата. Използването им повече 4 дни крие риск от атрофия на лигавицата на носа и алергия. Така че майките не трябва да прекаляват с употребата на този вид капки.
Когато секретът стане жълто-зелен много майки смятат, че това е сериозна бактериална инфекция, много лекари прибягват и към употреба на антибиотик. Препоръчвам на майките, ако децата им правят често жълто-зелени хреми да вземат носен или гърлен секрет за микробиологично изследване. Ако там се открие микроб, личният лекар вече може да реши какъв антибиотик е необходим само след назначена антибиограма, но моя опит ми е доказал, че често нтибиотика само влушава имунитета на детето и аз лично препоръчвам да се назначи лечение с хомеопатичен нозот на изулираната бактерия.

Автор: Ирена Сиракова
(холистичен терапевт)

Поредното пролетно „нашествие" на скарлатината и гнойни ангини, послужило по традиция като повод за поредното цунами от необосновани, излишни и вредни антибиотични предписания, стана повод да публикувам тази статия.Неизбежно се докоснахме и до въпроса за показанията за приложение на Streptococcinum и изобщо на т. нар. „малки нозоди".
Този въпрос има доста интерпретации, някои от тях, за жалост, неточни или откровено погрешни.
В тази връзка решихме да публикувам откъс, посветен на Streptococcinum и близкия му нозод Scarlatinum, от една книга, която е в най-висша степен необходима на всеки хомеопат, комуто се налага да работи с нозоди –

шедьовърът на Франс Вермюлен "Monera" ("Едноклетъчни").

Много държа да изясня, че е винаги добре хомеопат да прецени, срещу кои видове стрептокок е наложително да се даде нозод в дадена ситуация и съответно класически хомеопат ще може да ви приготви нужния комбиниран препарат, ако се наложи да се комбинират различни щамове.
Ако ви е нужна консултация с хомеопат, може да си запишете час с мен, от тук.

Група А

Група А стрептококите (ГАС) със Streptococcus pyogenes като вид-прототип, са бета-хемолитични, т. е. те напълно разрушават червените кръвни клетки, индикатор са което е чистата зона около колониите, когато микроорганизмите се култивират върху кръвен агар. Заболяванията при хората се свързват най-често с Група А стрептококи.
Група В
Група В стрептококи са част от нормалната устна, чревна и вагинална флора. Първоначално разпознати като животински патогени и особено като причинители на мастит по кравите, Група В стрептококите (ГВС) днес са основни причинители на тежка септицемия при новородени, пневмония или менингит в развитите страни. Тази група отговаря за промяна в клиничния спектър на заболяванията при бременните и новородените. Предаването става от майката на детето, както по време на бременността, така и при раждането. Вътреболнични вероятно са голям процент от инфекциите при възрастните. Рисковите фактори включват хориоамнионит, преждевременна руптура на мембрана, треска по време на раждането, диабет на майката, преждевременно раждане и по-големи брат или сестра с инвазивно ГВС заболяване. При доносени новородени нивото на смъртност варира между 2 и 8%, но при недоносени достига 10-20%. Усложненията на менингита включват церебрална парализа, загуба на зрението и слуха, проблеми с учението и смущения при растежа. ГВС се свързва също и с пневмония при по-стари пациенти и с целулит, усложняващ заболяванията на периферните кръвоносни съдове при стари диабетици. Видът-прототип е S. agalactiae, който може да причини менингит, сепсис и пневмония при новородени, вагинит, следродилна треска, възпаления на отделителните пътища, кожни инфекции и ендокардит при възрастните.
Група С – Viridans
Група С стрептококите са алфа-хемолитични. Хемолизата е частична, водеща до зелено оцветяване около колониите върху кръвен агар. Цялата група е наречена група на зелените стрептококи (от латинското viridis, зелен). Зелените стрептококи нормално са коменсали в устата, фаринкса, влагалището и кожата. Макар да са смятани за общо взето непатогенни стрептококи, някои от тях се асоциират с гнойни инфекции и са смятани за етиологични агенти на бактериалния ендокардит, особено когато е свързан с дентални проблеми или дентални манипулации и/или когато сърдечните клапи са увредени от предхождаща ревматична треска или от вродено сърдечно заболяване. S. mutans и S. sanguis обитават устата на човека и участват в образуването на дентални кариеси.
Един случай в хомеопатичната литература разказва за приложение на Streptococcus с видово название viridans, въпреки че това име няма бактериологичен еквивалент.
Г-жа М. Р., на 42 години. Рецидивираща паронихия, засягаща основата на всички нокти на ръцете с болезнена чувствителност, подуване и серозно-гноен секрет, винаги влошаваща при по-интензивно ползване на ръцете (домашна работа, миене на съдове и пр.). Хроничен запек, жената има навик да си прави клизма от години, въпреки правилното хранене. Тенденция към, както тя го нарича "жлъчни периоди", състоящи се в гадене, повръщане, стискаща болка в корема и жестоки главоболия. Няколко пъти са намирали глисти в ректума й. Рецидивиращи пристъпи на невралгия на троичния нерв. Казва, че е била болнаво, слабо дете, с подути лимфни възли; няколко пъти е имала плеврит, рецидивиращ цистит, а веднъж се появили множество циреи и карбункули по лицето и мишницата.
Това е дребна женица, лесно се изтощава, много е чувствителна и емоционална, нетърпелива и раздразнителна, лесно я налягат грижи; чувства се по-зле във влажно, студено време и страда от липса на жизнена топлина; менструацията е оскъдна и тя се влошава преди нея. Лесно се поти, влажни стъпала. Кожата е суха, протрива се и се пука лесно. Има силно желание за сладки неща, нишесте и плодове. Невралгията е по-зле отдясно и се влошава през нощта. Първото предписание, Silica, не й подейства изобщо, както и Tuberculinum. Phosphorus даде началото на голям прогрес за около 5 месеца, след това спря да действа. Следващите две години опитах с Psorinum, Arsenicum, Sulphur, Lycopodium, Nitric acid и пр., без абсолютно никакъв успех. Преразглеждането на случая започна с приемането, че щом Phosphorus е най-близкото лекарство, което имаше ефект, но не достатъчно продължителен, трябва да бъде намерен подходящ антипсоричен нозод. Тенденцията към образуване на гной доведе до обсъждане на Streptococcus viridans cardiacus (Stearns) 200. Последвалата реакция беше истинско хомеопатично влошаване, което преди да настъпи подобрението изтъкна по-скоро всяка отделна група симптоми, а не толкова самата нагласа към гноеобразуване и така ги маркира като принадлежащи към патогенезата на това лекарство. Първата реакция беше от страна на стомашно-чревния тракт, след това се обостри невралгията на троичния нерв и накрая възпалението на ноктите и кожата.
(Когато добре подбраното лекарство не действа, случай, публикуван в Hom. Herald, януари 1943, том V)
Скарлатина
Скарлатината се свързва с Група А стрептококови (и само понякога други) филтрати, които произвеждат еритрогенен токсин, водещ до дифузно розово-червено кожно оцветяване, което избледнява при натиск. Обривът – друга характерна черта на това заболяване – което иначе прилича на стрептококов фарингит, се вижда най-добре по корема, латералната част на гръдния кош и в кожните гънки. Сред характерните прояви на обрива са бледността около устата на фона на зачервено лице, малинов език (възпалени папили, издаващи се над ярко червения налеп по езика) и линии на Pastia (тъмно-червени линии по ръбовете на кожните гънки). Горният слой на преди това зачервената кожа често се излющва след като температурата се нормализира.
(Merck Manual)
Скарлатина, антибиотици, стрептококова резистентност и укрепването на здравето
Скарлатината имала голяма смъртност през XIX век, особено сред децата. Стрептококите били изолирани за първи път в кръвта на пациенти със скарлатина от Edward Klein през 1887, но той не успял да предизвика това заболяване у животни, така че съгласно постулатите на Koch, бактерията не би могла да се смята за причинител на заболяването.
Медицината твърди, че скарлатината, "заради антибиотичната терапия вече е нещо малко повече от стрептококов фарингит, придружен от обрив", докато медицинският историк Roy Porter пише, че "както при други заразни болести, намаляването на заболеваемостта от нея не се дължи на някакъв терапевтичен пробив, а на по-здравословна околна среда и повишаване на резистентността на пациентите."
Във всеки случай, безразборната употреба на антибиотици доведе до проблематична комбинация от понижена резистентност на човека и повишена резистентност на бактериите. Като гъвкави играчи и част от обкръжаващата ни среда, бактериите притежават ненадмината способност за генетичен трансфер и обмяна в планетарни мащаби. Глобалното разпространение на резистентността към антибиотици е както неприятност за медицината, така и удивително доказателство, че "бактериите действат като структурна единица, способни да разрешават сложни проблеми и то успешно всеки път." Бактериите са нормални и необходими обитатели на "Планетата Човек" и здравето вече не е толкова нещо, което трябва просто да бъде съхранявано, а нещо, което трябва да бъде укрепвано, например, чрез възстановяване на съответните подходящи микробни общности.
В последно време беше установен ръст в разнообразието, тежестта на протичане и усложненията на инфекциите от S. pyogenes. Започнаха да се появяват и други щамове стрептококи с повишена инвазивна способност. Бързото развитие на резистентност срещу антимикробни медикаменти сред ентерококите допринася за очертаването им като най-значими вътреболнични патогени, което пък ги прави едни от най-трудните за лечение. Стрептококите от Група В са водещите причинители на септицемия при новородени. Войната се разгоря още по-силно с разработването на стрептококови ваксини, съдържащи множество серотипове и с въвеждането на синергични терапевтични схеми, комбиниращи по няколко различни типа антибиотици.
"Изчезвайки" в класическия си вид, скарлатината днес се проявява под формата на хронична болест, засягаща мускуло-скелетната система, сърцето, бъбреците и кожата. Полето за приложение и на Scarlatinum, и на Streptococcinum си остава непокътнато.


МАТЕРИЯ МЕДИКА SCARLATINUM                               Scarl.

Източници
Клинични наблюдения върху употребата на Scarlatinum, нозодът на скарлатината. Нозодът се приготвя от натривка от фаринкса или сквами (епидермални люспи) на пациенти със скарлатина.
Етиологични фактори
≈ Никога не се е подобрявал след възпаление на гърлото (със или без характерния за скарлатина обрив) или скарлатина.
≈ "Добре познатият му афинитет към кожата, гърлото и бъбреците подсказва приложимостта му при случаи на засягане на тези органи." (Clarke)
≈ Препоръчва се като интеркурентно лекарство при случаи, последващи боледуване от скарлатина.
≈ Според Dorothy Shepherd, "серумът от скарлатина (инокулация) е мощен агент, предизвикващ дълготрайна уртикария, следователно трябва да се смята за вариант, който винаги имаме на разположение, при уртикария, която не се повлиява от други методи и да се дава във високи разреждания."
Клинична патогенеза
≈ Слабост; главоболие; повръщане; понякога коремни болки, немощ.
≈ Подуване на сливиците; зачервен фаринкс.
≈ Цервикална аденопатия. Тахикардия.
≈ Дифузна еритема с малки плаки; мраморен вид на кожата.
≈ Малинов език.
≈ Нефрит с уремия, хематурия или протеинурия.
≈ Ставни болки. Ревматизъм на ръцете и пръстите им.
(Julian)
Усложнения на скарлатината
≈ Сърдечна невроза.
≈ Нарушения в коронарната циркулация; angina pectoris.
≈ Тромбоцитопенична пурпура (Болест на Werlhof).
≈ Хроничен полиартрит.
≈ Обща слабост от (мио)кардиопатия.
≈ Болести, протичащи с лющеща се, суха кожа с червен контур, например, псориазис, особено при по-пълни хора
"Докато Diphterinum е по-ефективен при по-слаби хора и предимно при сърдечни заболявания".
"Докато пациентът Diphterinum имат червен налеп по езика и е слаб, със сърдечни проблеми, пациентът Scarlatinum има чист, гладък език, като че ли е излъскан, и е възпълен и подут с тенденция към отоци." (Reckeweg)




МАТЕРИЯ МЕДИКА STREPTOCOCCINUM         Streptoc.





Източници
[1] David Riley; доказване с 12 С, 3 пъти дневно докато се развият симптомите; 16 изпитатели (8 жени; 8 мъже); продължителност: 10 седмици; 1995.
[2] Foubister, клинични наблюдения.
[3] Julian, клинична патогенеза.
Етиологични фактори
"Може да обмислим предписването на Streptococcinum при хронични заболявания, където има история на остра стрептококова инфекция, най-вероятно включваща тежка инфекция у майката по време на бременността. При наличието на такава история има два типа случаи, при които е оправдано да се обмисля предписването на недоказано лекарство.
Първо, когато има незадоволителна реакция към основателно избраното лекарство; когато има тенденция към релапс или когато има само частично подобрение. Второ, когато има стрептококова инфекция непосредствено преди хроничното заболяване или когато това е изключително събитие в историята на пациента, макар и отграничено от заболяването с период на сравнително добро здраве. Естествено, в случаи, при които тези характерни признаци са обединени, Streptococcinum е още по-препоръчителен, особено когато е трудно да се открие подобно, доказано лекарство. Тези бележки очевидно може да се прилагат и при други нозоди на остри инфекциозни заболявания.
Утвърдена и често срещана индикация е тежък или рецидивиращ тонзилит или ангина. Не рядко при стрептококовите пациенти се наблюдава ранно поставяне на изкуствени зъби, вследствие на тежки зъбни кариеси. Остър синузит също може да подскаже за Streptococcinum.
Остър ревматизъм, остър паренхиматозен нефрит, еризипел, следродилен сепсис или други стрептококови прояви могат да се приемат като индикации. В някои случаи стрептококовите инфекции може да изиграят или не главната роля, както е при инфлуенца, пневмония, бронхит, плеврит, отит на средното ухо, менингит, перитонит и холецистит. Чревната токсемия може да се асоциира с усилен растеж на чревните стрептококи, понякога последващо амебна дизентерия или други чревни инфекции. Скарлатината има собствен нозод, но Streptococcinum понякога е ефективен, когато Scarlatinum не действа.
Връзката между стрептококовите инфекции и хроничния ревматизъм, включително фиброзит и ревматоиден артрит, като цяло е доказана, а и клиничният опит потвърждава значението на Streptococcinum в лечението. В скромния опит на автора от около седемдесет случая, най-добри резултати са наблюдавани при ревматизъм, хроничен бронхит, цервикален аденит, гастрит и стомашна язва.
Три случая на псориазис бяха значително повлияни, а един случай на дисеминирана склероза, продължила осемнадесет години, беше значително подобрен след прием на Streptococcinum 30, след това други лекарства и Streptococcinum 200 от време на време през следващите три години. Не е сигурно дали това е съвпадение или не, но преди появата на нервните симптоми пациентът е прекарал няколко тежки тонзилита." 2
СИМПТОМИ
Психика
Плач
Преди няколко години направих кратко изследване за Streptococcinum от около тридесет случая. Най-отчетливият симптом, който изплува, беше "Плач, утешение, влошава от" и той се оказа от голямо значение при избора на няколко от следващите предписания. Стрептококовите пациенти се разплакват, ако някой им покаже съчувствие. Това присъстваше при повече от половината случаи. Когато този симптом е изразен, пациентът го демонстрира на практика, когато му се зададе въпросът за съчувствието. Друг симптом, който се появи, беше "подобрява на открито."2
Измъчващи мисли. Тревожност.
Мисли, че ще полудее. 3
Страх от рак. 3
Обезнадежден за състоянието и излекуването си. 3
Слухови халюцинации, чува зов за помощ.
Подозрителна; мисли, че хората говорят за нея. 1,3
Въпреки че са паднали само няколко косъма от главата й, не иска да ходи на работа, вярвайки че изглежда нелепо и всички й се подиграват. 3
Бях подозрителна спрямо хората, с които работех в училището. Силен порив да "отровя" работната атмосфера или да подслушвам чуждите разговори. Чувствах, че говорят за мен. 1
Страх, че ще бъде нападнат. 1
Сънува, че го прострелват. 1
Носталгия по дома. 1
Чувствах някаква носталгия по Ванкувър и добрите ми приятели. Малко летаргичен и силно желание за зелени места, вода и познато обкръжение.
Променливо настроение. 1
Разярен и отмъстителен. 1
Посинявам от гняв, когато бившият ми съпруг ме помоли да отида с него до магазина. Толкова съм бясна, когато излизам от къщата му, след като съм му крещяла, че мускулите по цялото тяло ме болят. Толкова съм ядосана, че искам да му нацепя гумите на колата и да натроша прозорците му с бухалка.
Забързаност, припряност. 1
Усетих същата тревожност като вчера. Бях много нетърпелива, което е необичайно за мен. Ръцете ми не треперят. Но вътрешно искам нещата да стават по-бързо, отколкото те стават в действителност. Гледах един филм и го превъртях напред, защото исках да стигна до кулминацията и се уморих да чакам. Никога не съм го правила преди.
Времето минава твърде бавно, изглежда по-дълго. 1
Днес усетих същата тревожност, но тя изчезна след като се нахраних. Радиото в колата ме изнерви, но си пуснах една касета и тя ме успокои. Усетих желание нещата да стават спонтанно. Струваше ми се, че всичко става много бавно.
Не понася шум и светлина. 3
Усещания
≈ Че устните й са солени. 3
≈ Че периодично й подухва вятър в дясното ухо. 3
≈ За слабост на сърцето. 3
≈ За вибрации в гръбнака и крайниците. 3
≈ За бучка на лопатката. 1
≈ За мускулна слабост в предмишниците и ръцете. 1
≈ Чувства тялото си по-голямо; чувства главата си лека. 1
≈ Чувства главата си тежка и замаяна; чувства очите си тежки. 1
≈ За паница на темето. 1
≈ За слуз по зъбите. 1
≈ Усещам натрупвания по зъбите. Мия си зъбите, но пак усещането е такова, сякаш никога не съм ги мила. 1
Гной
≈ В зъбните алвеоли. Венците са болезнени при дъвкане. 3
≈ Нос (слузно-гноен секрет). Синузит. 3
≈ Акне по челото. 3
≈ Сливици. 3
≈ Около ноктите на ръцете. 3
≈ Големи болезнени пъпки по гърба. 1
≈ Пустулозни обриви. 3
Храна
≈ Желание за: хляб; студено мляко; фъстъчено масло; супа; топла храна. 1
Сън и Сънища
≈ Неспокоен; сънища за насилие и борба. 1
≈ Сънува, че я прострелват. 1
≈ Сънува стари приятели. 1
"По време на доказването сънувала приятели от гимназията и университета. Била на училище, пътувала с тях, ходила с тях на разни места. Някои сънища били объркващи" (изпитател 1) 1
"Сънувах стари приятели и отстоявах себе си срещу тях." (изпитател 13) 1
Модалности
≈ < Утешение.
≈ < Влажно време. 2
≈ < Течение (най-малкото въздушно течение). 3
≈ > На открито. Продължително движение (в началото на раздвижването <). 2, 3
≈ > Изпъване на гърба или наклоняване назад (болка като възпалено в долната част на гърба). 1
Кожа
≈ Зачервяване. 3
≈ Еризипелатоидни петна по крайниците. 3
≈ Целулит. 3
≈ Лющеща се суха екзема. 3
Мускуло-скелетни симптоми
≈ Болки в ставите с хидрартроза (излив на серозна течност в ставната кухина). 3
≈ Възпалителни мускулни болки. 3
≈ Ревматизъм на малките стави на китката или ръката, със зачервяване, понякога с подуване. 3
≈ Изтръпване на долните крайници. 3
≈ Хроничен оток на долните крайници. 3
≈ Некоординираност. 1
≈ Болка като натъртено и възпалено в крайниците при движение; след натоварване. 1
≈ Хорея-подобни движения. 3
≈ Streptococcinum има някои ревматични симптоми, неразличими от тези на Rhus tox. и други лекарства, което може да се очакват от патологичната му връзка с Pyrogen. "Влошава при мокро време, влошава при движение, подобрява се от постепенно раздвижване."2
Гърло
≈ Сливиците са подути, възпалени, гнойни. 3
≈ Персистираща болка и зачервяване на гърлото. 3
≈ Болка при преглъщане, излъчваща се към ухото. 1
≈ Преглъщането е затруднено, съпроводено със задавяне. 1
≈ Цервикалните лимфни възли са подути и болезнени при допир. 1
≈ Дишането е затруднено по време на хранене. 1
"Много пъти се задъхах днес, особено когато се хранех."
≈ Храната залепва по гърлото, преминава по-добре с течности. "Сякаш няма какво да ми смаже гърлото. Имам силно желание за студено мляко."1
Локални симптоми
≈ Пръскащо главоболие с повръщане на жлъчен сок. 3
≈ Бял език с червен връх. 3
≈ Оток на лицето. 3
≈ Горещи вълни по лицето при движение. 1
"Усетих лека вълна по лицето си, когато след хранене се изправих. Усетих също и топлина и отмора да се разпространяват по тялото ми след като тръгнах да вървя."
≈ Крампи в стомаха по време на менструация. 1
≈ Кървава левкорея преди менструация. 1
≈ Пукане на гръбнака; изпуква 3 или 4 пъти, когато се обляга назад на стола. 1
Случаи
R. E. S. Hayes, Съобщения за Streptococcinum; Hom. Recorder, том 67 No 7, юли 1952; EncHom.
1. Импетиго
Момче на 5, един от двата най-лоши случая на импетиго, всъщност никога не съм виждал нещо такова. Другият случай беше брат му, който боледуваше по същото време. Лезиите започваха от мембраните на устните, с жълтеникави корички. Sulphur не даде никакъв ефект. Три дни по-късно устните, носът и брадичката бяха покрити с черни корички, с кръвоизливи под тях. Цервикалните жлези бяха подути и чувствителни. Сливиците също бяха подути, което водеше до хъркане, което не се е случвало преди. Той се смущаваше от всякаква компания и от шум. Sepia доведе само до временно облекчение, а Lachesis, с Rhus-t. между приемите, не помогна. Поддържаше температура от 103°F; беше жаден през цялото време и имаше бял, обложен език от малинов тип. Дадох Streptococcinum. Подобрението продължи четири дни докато температурата не скочи до 105°F; жлезите в лявата аксила бяха значително подути и много възпалени. Държеше си горещите крака извън леглото; чувстваше се претъпкан след поемане мъничко храна. Изпускаше се по голяма и малка нужда. Изразена бледност въпреки високата температура и слабостта. Подобрението дойде много бързо след друго предписание на Streptococcinum 1М и болестта приключи.
2. Импетиго.
Случаят на брат му, на 8, беше дори по-труден. Беше нужен месец за преодоляването на болестта и усложненията й. Лезиите започнаха от вътрешната страна на китката и се разпространиха нагоре по крайника като рана, кървава, гнояща маса. Гнойната секреция беше почти невероятна. Брадичката беше покрита с червени корички. Естествено, имаше тежко засягане на жлезите, както при другото момче. Понякога температурата достигаше 105 F. Sulphur не даде никакъв ефект. Sepia доведе до леко подобрение.
Pyrogenium помогна първия, но не и втория път. Най-ужасното беше засягането на някои нервни клонове, което караше момчето да пищи ден и нощ, когато ефектът от Hypericum отслабваше (а момчето беше на 30 мили от мен). Така прекара четири дни. Hypericum 200 помогна, но веднъж, а 1М – на два пъти. Болката все още го събуждаше. Lachesis 10М помогна на два пъти. Междувременно обривът след всичко това се беше подобрил, но след това започна да се възобновява от първоначалната си точка на китката. Даденият тогава Streptococcinum 10М бързо приключи случая. Ако бях действал рутинно, много неприятности можеха да бъдат спестени, защото бях чувал, че Streptococcinum лекува импетиго!
3. Хронични инфекции, меланхолия.
Н. Дж. У., на 22, тонзилектомия на 13; операция от мастоидит година по-късно, последвана от няколко поредни инцизии и промивки със серум. Sulphur в различни потенции смекчи острите пристъпи за година и половина. Cupressus semp. 6x и 30 беше облекчение след толкова много Sulphur. Merc. dulc. и viv. движиха нещата в положителна посока в продължение на шест месеца. След това Streptococcinum 200, 6 приема за една година и веднъж 1М направи много повече от всички останали. Продължих с Morbillinum още седем или осем месеца, когато пациентът сметна, че няма нужда от повече лечение. Причината да дам Streptococcinum бяха, разбира се, релапсите, историята на потискане, меланхолията, общата слабост и особено загубата на духа. Тези симптоми никога не се появиха отново, както ставаше преди.
4. Налепи, причиняващи лош вкус на устата, световъртеж, болки в ставите.
Г-жа П., на 56, много случаи на диабет в семейната анамнеза, също и на рак. Пълна, тегло 220. Зъбни абсцеси на 10, гликозурия на 18, колит през двадесетте си години, налепи по сливиците, пиелит, обострящ се и утихващ няколко години подред, слънчев удар. Лекувал я е хомеопат, така че е избегнала обичайните операции. През първите три години, когато беше под мое наблюдение изглеждаше, че Pulsatilla на големи интервали се справя добре през голяма част от времето, но след това спря да действа. Четири месеца след последния прием на 200 се появи постоянна слабост, натрупаха се много налепи и лошият вкус в устата продължи четири или пет дни. По време на този период тя усещаше лека замаяност и болки в ставите. Чувстваше главата си тежка и затъпяла. Имаше газове и сърцебиене. Страхуваше се нощем, имаше силно желание за свеж въздух. Болките в ставите се подобряваха от обилна дефекация, но бяха последвани от главоболие. Streptococcinum в 1М и 10М доведе до подчертано подобрение, а след това Sulphur беше ключът към по-нататъшното подобрение.
5. Екзема по ръцете и китките, кисти по врата, матката и яйчниците.
Част от жена дойде през 1942 (г-жа П., на 47 г.), в смисъл че тя беше с извадени сливици, премахнати кисти, които се бяха образували по задната част на врата, отстранени матка и един яйчник и някои сраствания, които се бяха образували след това. Имаше анамнеза за стомашна язва, мастит с няколко инцизии, бронхопневмония и много прекарани грипове. Има тази екзема от 14-годишна, потискана е многократно; покрива ръцете и китките; възпалена, напукана и кървяща. Диагностицирана е като екзема, въпреки че обривът определено има гъбичен характер. Три приема Graphites, един Sulphur, два приема Sepia, един прием Petroleum, един Psorinum и Kali muriaticum 6 и 12 – тези лекарства, давани през известни интервали в продължение на осем години, изчистиха доста добре кожата и, разбира се, общото здравословно състояние беше по-добро. След това обривът се появи отново – остро, с червени мехурчета, "хубаво ми е като се чеша", устните също бяха възпалени, сухи и напукани в ъглите. Streptococcinum 10М и 50М, през три месеца и девет месеца по-късно Sulphur 200. Няма никакви симптоми през последните седем месеца.
6. Вакциноза, артрит.
Г-жа МакД., на 49, имаше усещане за стягане в главата, поради което са й правени много инжекции. След това внезапно се появил артрит, продължил шест седмици, през които тя погълнала четиристотин таблетки аспирин. На всеки няколко дни тя получаваше пристъпи на артрит, които бяха силни, появяваха се внезапно и продължаваха два-три дни. Болките бяха блуждаещи, повече отляво, със скованост и подуване. Характерът на болката е като възпалено, пулсираща, пронизваща като нож. Пристъпите винаги започваха следобед, определено се влошаваха при влажно време, при промяна на времето, при приближаването на буря, подобряваха се от горещо. Появяваха се горещи вълни в началото на пристъпите. Краката й бяха студени. Streptococcinum 10М спря пристъпите за около месец, след което симптомите толкова силно насочваха към Psorinum, че аз преминах към това лекарство. 3М и 10М свършиха добра работа. След това Sepia 10М. Не е имала пристъпи през последната година и половина.
7. Случай на дисеминирана склероза.
Дойде жена на тридесет и три години с история на преходна парализа от 18-годишна възраст. Тя беше информирана, че състоянието й може да се подобрява и влошава, но никога няма да се възстанови напълно. Когато я преглеждах през септември, тя беше загубила усет за топло и студено в двата долни крайника до ингвиналната област и коленните рефлекси бяха асиметрични. След като разгледах случая внимателно, предписах Causticum, от който имаше леко подобрение. Преглеждайки предишните й заболявания, открих, че има история на серия от тежки тонзилити, предшестващи нервното й разстройство. Дадох й една доза Streptococcinum 30с, един прием през октомври. Симптомите й се изчистиха за няколко седмици и тя беше добре след това, като изключим преходната слабост в единия крак през март, която не наложи да напусне работата си като сервитьорка. Дадох й Streptococcinum 30с, 200с и 1М три последователни сутрини и тя нямаше повече проблеми. Това, разбира се, може да е естествена ремисия, макар че както пациентката, така и сестра й казаха, че тя не се е чувствала толкова добре, откакто се появили симптомите й петнадесет години по-рано. (Foubister, Наставления в Хомеопатията)

Автор: Ирена Сиракова
(холистичен терапевт)

 

След като разтревожената майка попълни хомеопатичния въпросник и проведох консултация, се оказа, че детето получава ежедневни астматични принципи на емоционална основа, въпреки че майката ги отдаваше на физическа активност, всъщност се оказа, че при спорт и физическа активност на вън, детото няма проблем. Кризите настъпват когато таткото се прибере вечер след работа и се започне играта с много смях и радост - да детето извършва физическа активност, но пристъпите не са в следствие на нея, а на бошуващите емоции според моето заключение. Също така получава пристъпи, в ситуации когато се изплаши и често нощем - най-вероятно в следствие на кошмари. Правейки линия на времето, се оказа, че детето е родено с форцепс и  е било покрито с изпражненията си, а на майката е била сложена епидурална упойка, което обяснява идеално емоционалния аспект на болестта в следствие на изживяния шок при самото раждане. Самата астма пък е наследствено проявена и в двете страни от семейството.
Изготвих плана за лечение, като хомеопатичното лечение беше изцяло съобразено с емоционалния аспект на астматичните пристъпи, преживяната травма при раждането и други индивидуалности на детето. Включих и детокс на ваксини, който предстои да бъде последван от детокс на епидурална упойка, плацента и обмислям за детокс от амниотична течност.
Относно останалата холистична част от лечението, изписаното лечение е в общи линии описаното в статията ми за лечение на астма.
Самото хомеопатично лечение стартира на 30 април, но междувременно, майката беше започнала с някои от съветите ми, които вече бяха дали добри резултати.
Ето какво ми писа тя наскоро:

Този резултат е едва 2 седмици след започването на самото лечение, което с всички планирани курсове на детокс се очаква да продължи 6 месеца. В рамките на 2 седмици, детето се е закашляло само веднъж, без да стига както преди лечението до астматичен пристъп, а просто е покашлял. Очаквам детето да остави зад гърба си за винаги астматичните пристъпи,  след детокса от епидурална упойка и плацента. А страховете и кошмарите да се ограничат до нормалните за всяко дете.
Упдейт 4.06.2016 г. - @ месеца след започнатото лечение, детето е добре без никакви пристъпи в укрепено здраве - физически и емоционално.

Автор: Ирена Сиракова
(холистичен терапевт)

д-р Тимъти Дули - американски хомеопат, натуропат и лекар
Хомеопатично лечение или имунизация?
Един ден през последната пролет жена ми дойде в кабинета ми непосредствено след като го беше напуснало едно семейство с децата си. Рецепционистката каза: “Видяхте ли тези деца? Те са с варицела.” “Наистина ли?” – възкликна жена ми и без да губи и секунда излетя през вратата и застигна семейството, точно когато се канеха да тръгват с колата си.

Представяйки се накратко, тя ги помоли: “Могат ли моите деца да дойдат в дома ви, за да си поиграят с вашите и да се заразят от варицела.” “Разбира се” – отговори майката и това беше. Трите ми най-малки деца успешно прихванаха варицела. И при тримата болестта протече леко, те си получиха хомеопатичните лекарства и оздравяха без никакви проблеми.

Защо, може би ще се попитате, един отговорен, образован родител би се държал по подобен начин, че да иска преднамерено да разболее децата си? Това е така, защото, ако варицелата бъде преболедувана в ранна детска възраст, тя е доброкачествена болест, която осигурява дълготраен имунитет. Ако не сте я изкарали като дете, вие рискувате да боледувате много тежко от варицела като възрастен.

Защо изобщо някой трябва да си дава труда да се имунизира срещу такава доброкачествена болест?

Въпросът за имунизацията

Защо просто не дадох на моите деца ваксина срещу варицела? Аз бих предпочел да обърна този въпрос и на свой ред да попитам: “Защо изобщо някой трябва да си дава труда да се имунизира срещу такава доброкачествена болест?” Имунизацията изисква допълнителни инжекции, за да се поддържа имунитетът (за разлика от дълготрайния имунитет, който осигурява преболедуването), изисква определени разходи, свързана е с травма от инжекцията и е, с една дума, излишна. Имунизацията срещу варицела може би има някакъв смисъл при хора с имунен дефицит и при възрастни с повишен риск от по-сериозна болест. В голямата група от иначе здрави деца, обаче, аз лично не съм съгласен с подобни имунизации.

В налагания днес задължителен имунизационен календар има много неща, с които не съм съгласен. Според него имунизациите започват в твърде ранна възраст и са твърде агресивни. Например, на повечето бебета се извършва ваксинация против хепатит В, още когато са на няколко часа. Хепатит В се предава чрез инжекционни игли, по полов път и от заразена майка на бебето й. След като майките могат да бъдат изследвани за хепатит В, а бебетата не са изложени на риск от инжектиране с игла, която е използвана от наркоман и не са сексуално активни, аз наистина не смятам, че е необходимо да се започва от такава възраст.

Но да бъдеш толкова агресивен е не само излишно, а нещо по-лошо. Аз мисля, че това е опасно. От много години аз свързвам нарастването на броя на случаите със синдром на лошата концентрация, аутизъм и астма с нарастващия брой на имунизациите. По телевизията често виждаме адвокати, консултиращи пациенти с аутизъм, които смятат, че причина за заболяването им са имунизациите. Някои смятат, че причина за проблемите е живакът, който се добавя към ваксините като консервант. Макар и да не е съвсем сигурно, аз също съм склонен да мисля, че инжектирането на чуждородни белтъци в един организъм с незряла имунна система, чиято нервна система също тепърва предстои да се развива, може да предизвика увреждания, които науката засега не може да разбере. Ето защо аз съветвам хората, които са решили да имунизират децата си, поне да отложат имунизацията, ако е възможно, докато имунната и нервната система, както ендокринните жлези достигнат по-висока степен на развитие.

Аз имам приятел, който практикува хомеопатична ветеринарна медицина от 1970 година. Още преди години той забелязал, че много кучета умират твърде млади, без да достигнат нормалната за породата им продължителност на живота. Той разбрал, че породистите кучета, които се явяват на изложения, биват реимунизирани преди всяко шоу. След като убедил собствениците да правят само имунизациите, които са задължителни по закон и да избягват останалите, той констатирал, че кучетата доживяват до нормалната за тях пределна възраст.

Аз, все пак, не съм изцяло против имунизациите. За разлика от повечето лекари, аз съм виждал случаи на тетанус и дифтерия, когато работех в Калкута, Индия, и не искам да виждам никога човек да се разболява от тези болести. Аз продължавам да водя вътрешна борба относно това, кои имунизации са необходими и на каква възраст трябва да се извършват.

Между другото, аз не смятам, че хомеопатичните лекарства могат да осигурят дълготраен имунитет по начина, по който го правят имунизациите. През годините, обаче, има натрупани много доказателства, че лекарствата могат да повишат съпротивителните сили на хората по време на епидемия. Хомеопатията, също така, е един от най-препоръчителните методи за лечение за всеки човек, разболял се от заразна болест.

Лекарства за болни от варицела

Жена ми и аз не се колебахме, когато взехме решение да не имунизираме децата си против варицела. Ето няколко хомеопатични лекарства, които се използват често за лечение на болни от варицела от всякакви възрасти.

Aconite: Belladonna: Antimonium crudum: Antimonium tartaricum: Pulsatilla: Rhus toxicodendron: Ledum.

За потенции и прием се обърнете към вашия хомеопат.

Хората са склонни да забравят за нещата, които правят ежедневно, неща, които водят до заболявания и често обвиняват генетиката като основната причина за тяхното здраве, а не начина им на живот. Въпреки че генетиката със сигурност има заслуги, когато става въпрос за вероятността от болести, то по-вероятно е някои „травматични“ експозиции през целия живот да са в основата на повечето болести.

Ето три такива, водещи до хронични заболявания, пред които са изправени хората само до шестгодишна възраст.

1. Процесът на раждане

Процесът на съвременното раждане е изпълнен с дългосрочни негативни последици в зависимост от това дали раждането е вагинално или с цезарово сечение. Някои много общи медицински интервенции и процедури при жени с вагинално раждане включват фентанил, азотен оксид и епидурална упойка. Епидуралната упойка, например, има странични ефекти, които включват неблагоприятен ефект върху имунната система, компрометирана фетална кръв и кислород, и по-малко зрели моторни способности в първата година от живота. Проучване, направено от изследователи от Университета на Алберта, показва, че на децата, които се раждат с цезарово сечение им липсват бактерии в червата, които са от решаващо значение. Установяват, че такива деца имат по-голям риск от развитие на множество заболявания, включително астма и диабет тип 1, с напредване на възрастта. Тази липса на бактерии е свързана с факта, че при цезарово сечение бебета не преминават през вагиналния канал на майката, която е домакин на множество полезни бактерии. При вагинално раждане бебето получава тези бактерии, за да му се даде ранен тласък на разработването на имунната система, без тях имунната им система вече става компрометирана, което благоприятства за повече хронични заболявания занапред.

2. Ваксинации

Данни на Националния ваксинен информационен център (NVIC) показват, че днес децата получават около 49 дози от 14 ваксини, преди те да стигнат до шестгодишна възраст, което е приблизително 12 пъти повече, отколкото ваксините през 1940 г. В много случаи, няколко дози са прилагани по едно и също време (до пет), което излага децата до по-високи нива на токсичните съставки във ваксините. Според NVIC „Помощните вещества във ваксините са в различни количества, в зависимост от специфичната ваксина. Те включват лабораторно променени вируси и бактерии, алуминий, живак, формалдехид, феноксиетанол, глутералдехид, натриев борат, натриев хлорид, натриев ацетат, мононатриев глутамат (MSG), солна киселина, водороден пероксид, лактоза, желатин, квасен протеин, яйчен албумин, говежди и човешки серумен албумин, антибиотици и други неидентифицирани замърсители.“ Неуспехът да се премахнат тези съставки от организма, в крайна сметка, води до хронични заболявания.

3.Адаптирано мляко

Според статистика, адаптираното мляко е въведено в повече от 60 на сто от случаите, след три месеца на изключително кърмене и след шест месеца близо 85 на сто от бебетата вече се хранят с адаптирано мляко. Най-разпространените млека са съставени предимно от царевица, соя и захар, които са генетично модифицирани и увеличава пет пъти риска от гастроентерит, два пъти риска от развитие на диабет и до осем пъти риска от развитие на рак на лимфните възли. Много малко хора минават през тези ранни години от живота, без да са изложени на най-малко един от тези фактори, които на практика са сигурна причина за хроничен здравословен проблем по-късно в живота. Въпреки това, със здравословен план за начин на живот, може да отмените щетите и дори да направите така, че децата ви да живеят по-дълго и да бъдат по-здрави.

4. Антиботици

Те увреждат естествената микрофлора, довеждат до стомашен дисбаланс и синдром на пропускливите тъкани. Например при пропускливи черва - лошите бактерии, паразити и токсини, които навлизат с храната, вместо да бъдат изхвърлени от стомаха, чрез отделителната система, се просмукват през пропускливите черва в кръвта и от там достигат и се натрупват в различни органи, водейки до тяхното разболяване.

Всъщност мога да добавя още много и да бъда доста по-изчерпателна, но за сега ще спра до тук.

Източник: http://www.naturalnews.com/050463_chronic_disease_vaccinations_baby_formula.html#ixzz3j5uU7p3l