При всяка диета, ако тя не е достатъчно разнообразно и се свалят бързо килограми, неизбежно възникват проблеми, които много хора пренебрегват, докато станат фрапиращи и сериозно засегнат здравето. За щастие случая, който съм описала по-долу не е съвсем такъв. Дамата се е обърнала към мен в лека начална фаза на неразположение и видими козметични проблеми, които са явен признак за здравословен проблем, който би могъл доста бързо да се задълбочи, ако се неглижира.

Истината е, че при подобни диете се изчерпват драстично витамините и минералите от организма, затова и на нея предписах шуслерова терапия и витамини. Ето и резултатите след малко повече от месец прием. Курса е 3 месеца. На всички предприемащи диети, ще препоръчам не чакайте да се почуствате зле, а започнете прием на минерали и витамини още със започването на диетата. Самите шуслерови соли в определена комбинация се използват за лечение на метаболитния синдром и спомагат засилването на обмяната на веществата, което ще ви помогне по-лесно да се отървете от излишните килограми.

Автор: Ирена Сиракова
(холистичен терапевт)

Прекрасна видео лекция от световноизвестната хомеопатка Dr.Divya Chhabra на много разбираем език и изключително добре обяснено! Всеки ден консултирам притеснени майки, които се борят с желанието си да дадат поредната доза калпол, нурофен, панадол на детето си при температура едва 38 градуса. Температура, с която организма ни показва, че имунната  система се е задействала и се бори. Често те са по-притеснени от самата температура, отколкото от причините за нея. Също така често ми се налага да обяснявам, да успокоявам и да изтъквам аргументите от тази лекция. Знам, че тя ще е полезна на много от вас и искрено се надявам да я изгледате и да ми споделите мнението си. Вие от кои сте: бързате да се притесните или запазвате спокойствие?

До колко градуса може да оставим да се вдига температурата, преди да започнем да я сваляме целенасочено?

Американският стандарт е 40 градуса, което на мен ми се вижда малко прекалено. Европейският стандарт е половин градус надолу – 39.5 за децата, 39 – за възрастните. Значи – като стане 39.6, който го е страх, да я сваля, но целенасоченото сваляне със страх и паника от температурната реакция, удължава с 30% времето на боледуването.
Над 39 градуса тялото включва естествената си защитаДетето внезапно вдига висока температура и докарва стрес на цялото семейство. Според педиатри високата температура е най-честият повод майките спешно да търсят педиатър. Преди прегледа от специалист обаче, силно притеснени и паникьосани, те често не вземат разумни решения.
Първото, но може би и най-трудното, е родителите да запазят спокойствие

Много са причините детето да вдигне температура. Тя може да се повиши при никнене на зъби, от вирусни и бактериални инфекции или да е свързана с началото на шарка. Докато диагнозата се изясни от лекар, поведението на майката трябва да се ръководи от първото правило в медицината – „преди всичко да не се вреди“.
Повишената температура е реакция на организма за отбрана.
Така той се опитва да се пребори с външен „враг“, който влиза в тялото – бактерия, вирус и дори чужд белтък.
Мозъкът има термостат, който реагира на информация от околната среда, но най-вече на агресорите. Например бактериалните и вирусни инфекции са в състояние да събудят вещества, известни като пирогени, които достигат до центровете на температурата и я повишават. Температурата е сигнал, че в тялото става нещо нередно.
По този начин организмът създава неблагоприятна среда и се опитва сам да се справи с нашествениците.
При повишаване над 39.4 голяма част вирусите се разпадат – това е едно от първите защитни оръжия срещу болестта

Рискът от фебрилен гърч е наследственФебрилен гърч правят обикновено здрави и неболедували деца. Ако един от двамата родители в детството си е реагирал с гърч при рязко повишаване на температурата, то и за детето им има по-голям риск. Тъй като състоянието се предава по наследство.
Обикновено първият гърч преминава бързо – за около 15 минути и цялото тяло реагира с леки или по-видими конвулсии.
Гърчът е обичайна реакция на мускулите, на костите и на съединителната тъкан, които реагират със ситни съкращения и потрепвания.
Добре е детето да се обърне настрани или по гръб, да се разсъблече, охлади и да се потърси лекарска помощ. Защото обикновеният гърч може да има усложнения. Тогава в рамките на 24 часа детето може да получи 2, дори 3 гърча, които обикновено засягат едната половина на тялото.
Според европейските норми границата, до която температурата може да не се сваля с „ударни“ мерки, е 39.4 градуса. Още щом живакът се качи над 38, в имунната система настъпват качествени промени. При 38.5 тялото вече образува 20 пъти повече фагоцити – това са клетките воини. Те са пъргави и особено агресивни и атакуват чуждия агресор. Така температурата се явява първата естествена защита на организма, която му помага – убива патогенните вируси и бактерии или потиска развитието им.
Постепенното и плавно повишаване през първите 2 – 3 дни говори за бактериална инфекция. Докато внезапното и бързо вдигане на градусите обикновено издава вирусите. Ако това е грип, болният знае и може да каже точния час, в който болестта го е „сграбчила“. Затова се казва, че грипът има точен час

Щом градусите се качат над 38.9 обаче, детето видимо отпада. Родителите се притесняват силно най-вече то да не направи фебрилен гърч. Макар че състоянието е рядко, според специалистите то е в състояние да притесни и най-опитната и хладнокръвна майка.
„Когато детето е малко – между 6 месеца и 6 години, фебрилният гърч е може би най-стряскащото за родителите състояние. В тази възраст кората на главния мозък не е напълно развита и е чувствителна към бързото повишаване на градусите. Качването става бързо – 39, 39.5, 40. В този случай според статистиката едва 3 – 5% от децата правят гърч, което доказва, че до това състояние се стига изключително рядко.
Това обаче, което повечето родители не знаят, е, че и рязкото понижаване на градусите от 40 на 37, да речем, също може да предизвика гърч, предупреждава педиатърката.
Затова температурата трябва да се понижава плавно.
Вместо да държи малчугана с вълнена шапка, терлички и навлечен като зелка с няколко блузки и жилетки, майката трябва да го разсъблече. Дрехите му да са свободни, не плътно прилепнали, и да не стягат тялото.
Температурата се понижава чрез кожата – през нея освен топлината се отделят и токсините. Така организмът се чисти от отровите.
Плавното понижаване на градусите може да стане, като сложим изцедени хладни кърпи под мишниците и в ингвиналните гънки на детето. Там кръвоносните съдове минават повърхностно и хладните компреси най-бързо охлаждат. При топлообмена тялото механично понижава градусите и това става плавно и постепенно. До идването на лекаря обаче трябва да се дават много течности – вода, билков чай. Този от листа на малина доказано понижава температурата. Ако детето отказва да пие чай, може да му предложите компот от малини, който има същото действие.

Детето трябва да пие по малко на всеки 10 минути, за да не се обезводни.
Отоплението в помещението трябва да се намали с 2 градуса, а стаята редовно да се проветрява. Могат да се дадат и понижаващи температурата средства –беладона, вибуркол, чай от сминдух, липа и бъз, сок от малина и др..

Ако температурата е свързана с никнене на зъби, обикновено тя не е така висока като при вирусна инфекция. Заедно с повишаването на градусите обикновено има и други насочващи признаци – преходна диария, подуване и зачервяване на венците и детето става по-неспокойно и нервно. Най-честата причина за рязко повишаване на температурата обаче не са зъбите, а грипът, респираторните инфекции и някои шарки като например морбили.


Автор: Ирена Сиракова
(холистичен терапевт)
П.С. За консултация можете да запишете час от тук.

Днес ще споделя поредния успех при приложена холистична терапия при хронична кашлица и слаба имунна система. Всички, които се сблъскат със същия проблем, могат да се свържат с мен и да запишат консултация от тук . Прилагам кратко описание на случая и резултата.
P.S. с цел липсва името на кореспондента от чата, защото са споделени лични неща. За лечението назначих 3 хомеопатични препарата, комбинация шуслерови соли и инхалации с физиологичен разтвор.

Автор: Ирена Сиракова
/холистичен терапевт/

Шуслерови соли на DHU  в Англия може да закупите от тук.  Консултация и индивидуална комбинация според вашите нужди може да ви бъде назначена след консултация с шуслеров терапевт от тук.

Днес ще споделя за един успех при приложена холистична терапия при нощно напикаване. Всички, които се лутат и се чудят как да решат проблема, могат да се свържат с мен и да запишат консултация от тук. Прилагам кратко описание на случая и резултата.
P.S. с цел липсва името на кореспондента от чата, защото са споделени лични неща.

Автор: Ирена Сиракова
​(холистичен терапевт)

Преди да вземете решение да се обърнете за хомеопатично лечение е добре да се запознаете малко с метода и да прочетете тази статия.

• На въпроса : може ли хомеопатията и другите алтернативни методи да лекуват тази или онази болест, отговорът е – да, може!

Както е казано  - няма нелечими болести, има нелечими хора.
Необходимо е само да се приеме факта, че холистичната медицина в това число и хомеопатията лекуват целия организъм. Човек не е просто съвкупност от органи, които поради някаква причина се повреждат и не е диагноза, която автоматично изяснява нещата.
Човек е биоенергийна система, частица от общата енергия на Вселената и е подвластен на нейните закони. Затова болестта се разглежда като следствие от нарушение на тези закони, възпрепятстване на енергията да протича правилно и прекъсване на връзката на човек със самия себе си, което от своя страна създава напрежение на психично ниво и води до болестта. Развитието на квантовата физика започна да дава отговори за механизмите на разболяване и действието на хомеопатичните лекарства.
Много хора са чували за хомеопатията, но малко разбират естествените процеси на здраве и болест. Тази погрешна или частична представа за хомеопатията поражда много слухове и незнание как тя работи, поставят й се етикети и неоправдани очаквания.
Най–разпространените заблуди за хомеопатията са, че приемайки няколко „вълшебни гранулки” всичко ще си дойде на местата, че тя е абсолютно безвредна, че тя е допълваща конвенционалната медицина, че се използва само при леки, остри състояния и др.
Ако се замислим ще си дадем сметка, че се разболяваме не от вчера, а най-вероятно от доста време постепенно сме стигнали до състоянието на нездраве. Болестта обичайно започва доста преди ние да и обърнем внимание. Развива се постепенно, като отначало не създава много проблеми и минава доста време преди да си кажем, че ни пречи. Защо в този случай очакваме оздравяването да е бързо? Крайният резултат от болестта е дълъг списък от причина – следствие, като се започне с банални – като мръсни ръце, някой вирус и се завърши с дълъг списък от обстоятелства, с които трябва да се съобразяваме в живота си, нямаме избор и свобода, т.е. няма здраве.
Това състояние трябва да се разглежда в контекста на общата картина на симптомите на умствено, емоционално, психично и физическо ниво, свързани или несвързани с конкретните оплаквания. Обръща се внимание на усещания, реакции, чувствителност, възприемчивост, настроение, желания, поведение, характер, семейната анмнеза и др. Само след изслушването и анализа на различните страни на човека с помощта на хомеопатията можем да намерим причината и да въздействаме на проблема.
Тук е важна не диагнозата, а професионализмът и отговорността на лекаря, както и желанието на пациента да оздравее, времето и търпението.

• За какво да говорим по време на прегледа, хомеопатичното интервю?

Освен основните оплаквания, за назначаването на правилния хомеопатичен препарат е необходимо индивидуализирането на всеки случай на заболяване. Изключително важни са особените неща, които излизат от общоприетите рамки, не се намират на обичайното място, време или са в различно количество, това е вашият симптом.
Основни оплаквания от типа – боли ме главата, гърба, имам температура и кашлям са много общи и не носят информация за специфичното при това заболяване, не помагат за избора на най-подходящото лекарство за случая. Много повече помага, ако към ”имам главоболие” се допълни ”отляво, стрелкащи болки, по-добре ми е като легна на тази страна или като си стегна главата с лента”. Може да има и „влошаване от студ и вятър”. Това индивидуализира случая и много помага да се открие максимално подходящото лекарство. Пациентите понякога са учудени защо им се задават странни въпроси, които даже често нямат отношение към сегашните оплаквания.
Хомеопатът ще има търпението да ви изслушва, значи и вие трябва да имате търпението да му разкажете подробно – в противен случай хомеопатията не е вашият метод за лечение.
Всъщност доброто предписание до голяма степен зависи от способността на пациента да обясни симптомите си. Необходимо е да опише със свои думи проблема си, пълно и възможно най-точно, като отговаря на въпросите, с подробности, ако има нужда. Добре е фактите да се отнасят към съответния проблем, без пациентът да се отвлича с въпроси, които нямат отношение към случая.
На базата на цялата събрана информация, с помощта на справочници или хомеопатична програма се стига до десетина най-подходящи за пациента лекарства. Според принципите на хомеопатията от тях е се дава едно лекарство, най-подходящото за момента и се наблюдава реакцията на пациента.

• Какво представлява хомеопатичното проследяване и защо е толкова важно?

Хомеопатичната терапия, както стана въпрос, е индивидуализирана за всеки пациент. За разлика от традиционното лечение, в хомеопатията е много важна промяната в състоянието след приема на лекарството и по време на терапията след това. Именно тази информация е задължителна за разбирането на болестта и оздравяването.
Има няколко възможности за  развитие на събитията след първия преглед. Ако предположим, че ви е дадено най-подходящото за вас лекарство, което покрива напълно цялата картина от симптоми. В този случай е достатъчна една доза високо разреждане от лекарството и малко време за пълното възстановяване. При това е желателно да живеете на чист въздух в провинцията или на някой остров, без да се притеснявате за утрешния ден и работата, за да сте в пълно душевно равновесие. Тази картина, обаче е доста утопична.
Първо – пациентите в наши дни, най-често приемат различни химични препарати и антибиотици и няма да се възстановят от еднократна доза хомеопатия. Има наистина изключения, но това са по-често деца, които не са имунизирани, кърмени са продължително, боледували са остро, с висока температура и са оздравявали бързо сами.
Второ – болестите днес могат да се сравнят с луковица, всеки слой на която е предишен проблем и съответно се нуждае от решение в някакъв момент, а значи и възможно различно лекарство за дадения слой. За това се изисква време, месеци, понякога и години, докато се покаже следващата картина.
Трето – и за голямо съжаление, терапевтът не винаги успява да подбере най-подходящия препарат веднага. Освен това е важна потенцията, честотата на повтаряне и момента за смяна на лекарството.

• Безвредна ли е хомеопатията?

Много се пише и говори, че хомеопатията е „безвредна” и няма странични ефекти. Има издадени много книги и справочници за домашна употреба, а интернет е пълен с препоръки и рецепти как да се лекуваме. Но от друга страна защо тогава обучението на един хомеопат продължава години, да не кажем през целия живот? Въпросът е спорен!
Популяризирането на хомеопатичната терапия дава възможност за избор, а правилното й използване позволява избягването на химия и антибиотици. От друга страна класиците  като Ханеман /§3, Органон/ и Кент, изрично предупреждават да се внимава с предписанието, индивидуалната доза, точното приложение за всеки случай.

• Има някои условия, препоръчителни за непрофесионалистите, използващи хомеопатия!

Може да се самолекувате, но само в остри състояния, когато има добре изразени, интензивни и лесно за определяне симптоми. Става въпрос, не за обостряне на хронично състояние, а именно за остро настъпило състояние като настинка, вирусна инфекция и др. В такова остро състояние, няма опасност дори неправилно даден препарат да навреди, просто няма да помогне. При обострено хронично състояние нещата са по-сложни, защото жизнената сила /имунитетитът/ вече е слаба и неправилното лекарство може още повече да я обърка, подавайки неподходяща информация. Ако тя не е в състояние после сама да се възстанови, пациентът може да придобие т.н. предразположеност? Нещата са по- сложни отколкото изглеждат на пръв поглед и хомеопатията е безопасна само, когато е добре преценена.

• Какво правим, когато пациентът е на терапия, спирането на която е животозастрашаваща?

В този случай, разбира се, хомеопатичната терапия се започва успоредно, не се спира терапията с конвенционални медикаменти. Във времето, при добро развитие на лечението и възстановяване на здравето може да се намалят и постепенно даже спрат някои химични медикаменти.

• Има още един важен момент за доброто развитие на хомеопатичното лечение?

След известно време организмът свиква на стимулите, които му се подават и спира да реагира на хомеопатичния препарат, може даже да се появи релапс. За да се избегне подобна ситуация е необходимо пациентът да се намира във връзка с хомеопата и навреме да се реагира с промяна в препарата или потенцията.
Хомеопатичните препарати действат по различен начин при различните хора в зависимост от множество фактори, но приблизително на 4-6 седмици е необходимо да се проверява и коригира лечението. Отлагането във времето може да доведе до релапс или влошаване на общото състояние.

• Колко време е необходимо да се лекуваме с хомеопатия?

Това зависи от вашите проблеми, от тежестта и дълбочината на патологията. В някои случаи терапията може да трае часове, в други дни, месеци и даже години. Така наречените поддържащи фактори като екологичната обстановка в градовете, химизираната храна, стресовете, икономическата криза не спомагат за укрепване и подобряване на здравето и в тези случаи хомеопатията идва като профилактика, превенция на болестта.
За лечение на сериозни и по-тежки патологии са необходими години добре воден случай. Отначало, за успешно предвижване на терапевтичния процес прегледите при хомеопата е добре да са всеки месец или даже по-често, ако се налага. След настъпване на трайно подобрение контактите могат да се разредят.

Приемам тази тема много лично, защото тя беше много актуална и при моя син във възрастта между втората му  и третата му годинка. Бяхме влезнали в един омагьосан кръг поради некомпетентността, безпомощността, както моята собствена, така и на личната ни лекарка, която изписваше отрова след отрова / антибиотици, противоалергични препарати и сиропи за кашлица/, които не само, че не помагаха, но и влушиха общото състояние на детето ми и сринаха имунитета му. Просветлението дойде съвсем случайно от съвет на съседка, която беше минала по същия път с нейното детенце - връстник на сина ми. Тя ми препоръча да започнем инхалации с физиологичен разтвор и небулайзер. Да си жива и здрава, Петенце! Всеки път като говоря и препоръчвам инхалаторите те благославям. :) А я благославям, защото този инхалатор се оказа нашето спасение. Кашлицата, която от месеци мъчеше детето ми изчезна и той започна все по-рядко да достига до кашлица, тъй като включвам инхалатора при първи симптоми на хрема и предотвратявам всичко в зародиш. Разбира се факта, че разочарована от лекарите започнах да лекувам детето си с холистичен подход - инхалации, хомеопатия, шуслерови соли, хр. добавки и билки ми помогна да излезя от омагьосания кръг и да възстановя имунитета му и да се радвам на едно много по-здраво дете, което училищните вирусчета го хващат разбира се, но ги минава много леко и бързо.
Знаете ли, че един от най-важните доказани рискови фактори за развитие на астма са развитие на някое от т.нар атопични заболявания (атопичен дерматит, сенна хрема) а в Англия всяко второ дете е с такъв проблем, включително и моето собствено, при което се отключи сенната хрема в следствие на ваксина. Наличието на някое от тях повишава риска за развитие на астма до 3-4 пъти, в сравнение с останалата част от популацията. Деца на възраст между 3 и 14 години, с позитивен кожен тест за алергия и повишени нива на IgE в кръвта, имат повишен риск за развитие на астма. При възрастни към колкото повече алергени има доказана чувствителност, толкова по-голяма е вероятността от развитие на астма.
Много проучвания доказват връзката между астмата и свръхчувствителността към алергени, намиращи се в домовете. Въпреки това резултатите не са еднозначни - осигуряването на „стерилна среда“ за детето не означава, че то няма да развие астма, напротив - подобни действия биха могли да доведат до изолиране на имунната система на детето от нормалния досег с алергени и оттам – до промени в нормалното й развитие. Осигуряването на чиста среда би имало значение при доказана алергия към домашен прах или вече развита астма.
Повишаването на заболеваемостта от астма през последните десетилетия се свързва и с епидемията от затлъстяване, набираща сила в развитите страни.Предполага се също наличие на връзка между развитието на болестта и много фактори на околната среда и индивидуалното развитие, особено при деца:

• Тютюноушенето на майката по време на бременността и след раждането се свързва повишен риск от развитие на астматични оплаквания по време на детството;
• Замърсяване на въздуха в големите градове, вследствие на трафика;
• Повишени нива на озон в атмосферата;
• Вирусните инфекции може не само да усложнят налична астма, но и да я предизвикат;
• Стресът рядко предизвиква директно развитието на астма, но увеличава чувствителността на имунната система към алергените и дразнителите;
• Употребата на антибиотици в ранно детство води до нарушения в развитието на чревната флора, откъдето се нарушава нормалното развитие и узряване на имунната система. При деца, предразположени към атопични заболявания тези нарушения биха могли да отключат различни алергии, включително астма (вж. Хигиенна теория);
• Респираторни инфекции като риновирусни, хламидийни (Chlamydia pneumoniae), коклюшни и др. могат да усложнят съществуваща астма; според други теории инфекции на долните дихателни пътища в ранно детство (бронхиолит, пневмония) могат директно да откючат астма;
• Някои лекарства като бета-блокери могат да отключат астма при предразположени индивиди;
• DEHP (diethylhexyl phthalate) – съставка, използвана в строителните материали. Метаболитът, който се получава при хидролизата му, се нарича MEHP (Monoethylhexyl phthalate). Той имитира медиаторите на възпалението и причинява симптоми, подобни на астма;

Различни изследвания са показали връзка между астмата и над 100 различни гена, 25 от които се смятат за директно свързани с развитието на различни алергии, вкючително и астма. Много от тях са свързани с имунната система или с контрола върху възпалението. Сложните взаимодействия между тях и между факторите на околната среда още озададачават учените и на този етап единна причина и хипотеза за развтие на астмата не съществуват.
Някои болни могат да са болни от астма, но между отделните пристъпи да има седмици и месеци на клинично здраве и внзапно да настъпи астматичен пристъп. В повечето случаи отключващите фактори за такъв пристъп са няколко:

• У дома - домашен прах, акари, кучешки и котешки косми, хлебарки (изпаражнения, части от мъртви насекоми), плесени, парфюми;
• Навън - замърсявания на въздуха, особено прахови частици и влага;
• Вирусни и бактериални инфекции на горните дихателни пътища.

Астма мъчи всяко десето дете в света. Болестта е хронична, а това значи, че тя едва ли ще изчезне с конвенционалните лечебни средства. И ако не отзвучи към пубертета, наистина остава за цял живот.
В превод диагнозата значи трудно дишане, задух или казано буквално – „няма въздух”. За нея допринасят  наследствеността, честото боледуване, ваксинациите.
Провокиращ фактор са простудните заболявания. А именно в този период – от октомври до май децата боледуват най-много. Средностатистическият малчуган в  яслено-градинска възраст боледува 7-10 пъти от остри инфекции на горните дихателни пътища. И ако едно дете не е в добро състояние, баналните настинки и простуди в есенно-зимния сезон  могат да провокират астматични пристъпи.  

И започват безсънните нощи и драми, на семействата с дете астматик, които както споменах и аз съм преживяла.. Затова е добре да се  погрижим за профилактика на простудите и на грипа, които ще спестят евентуален астматичен пристъп. Има още една особеност. Алергичните хора боледуват три пъти по-дълго. Ако едно простудно заболяване отзвучава средно за седмица, при алергичните ще се задържи поне 3 седмици.
Астмaта се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух (бронхиален спазъм) в резултат на стеснение на малките бронхи и бронхиоли. При предастматичните състояния няма типични пристъпи на задух. С развитието на заболяването честотата и тежестта на пристъпите се увеличават. Появяват се свиркащи хрипове. Има и оток на бронхиалната лигавица и повече секрети. Обикновено астмата е алергична. Алергените може да са от външната среда: от битов, растителен, животински и промишлен произход или да идват от  тялото ни – ендоалергени. Възможни са реакции към един алерген или към повече. За намаляване на чувствителността помага хомеопатичният препарат Poumon histamine 15 CH. Аз често го замествам с Апис Мелифика 15 CH, особенно в ранния стадии. Обикновено се назначава в доза веднъж дневно по 5 зрънца, но при пристъп се дава на 15 мин по 3 зрънца. Най-добре да се дава вечер. Ако вече има разгърната симптоматика, дишането е трудно, гърдите свирят и т.н., може да се дава и по-често – 4 пъти дневно по 5 зрънца и дори на всеки 2 часа по 5 зрънца.
С добър ефект е и комбинацията от четири билки: корени коприва, стрък петопръстник, къпинови листа, натрошени шипки. Билките се смесват в равни части например по 50 г и се разбъркват добре. 3 супени лъжици от тази билкова смес се запарват 15 минути в 1 л вода и чаят се прецежда. Чаят може да се подслажда или да се пие като вода. 

Игри и тичане отключват пристъпа
Бронхиалната астма често се предшества от астматичен бронхит, с лека пристъпна кашлица и слаб задух. Често тези явления се провокират при физически усилия -тичане, игра при децата например. Симптомите се  явяват и през нощта и то по точен график между 1 и 4 часа, например всяка нощ в 2:30 часа.
За нощните пристъпи с чудесен ефект е хомеопатичният препарат Arsenicum album 9 CH. На детето се дават 5 зрънца от препарата преди да си легне и ако го събуди пристъп от задух или кашлица, дават се отново 5 зрънца. Приемите могат да се повторят 2-3 пъти, ако симптомите не отзвучават от първия прием.
Най-характерен признак на бронхиалната астма е астматичният пристъп, придружен със силен задух. Понякога като предвестник на пристъпа се появява кихане (обикновено серийно), суха кашлица (затова казвам на пациентите, че когато кашлицата стане влажна, продуктивна, лечението е тръгнало добре) или безпокойство.
Астматичният пристъп настъпва най-често нощем. Болните се събуждат с чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Те са неспокойни и изплашени. Дишането е забавено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е удължено и свирещо и може да се чуе от разстояние. Астматичните пристъпи са различни по тежест и продължителност. След като преминат,  дишането напълно или частично се нормализира. Задухът и кашлицата изчезват. Точно в моментите на пристъп е много важно да се дава точното хомеопатично и да се правят инхалации, които бързо облекчават състоянието.

Програма преди грипния сезон
Важно е детето да се пази от  грип и аденовирусни инфекции, които отключват алергични реакци и астматични пристъпи.
1. Много полезен за целта е хомеопатичният препарат Oscillococcinum. Приема се по една туба доза седмично.
В началото на зимния сезон от помощ е:
* клеева тинктура – в поддържащи дози, сутрин. За деца – по 1-2 капки за всяка година живот. Например 3-годишно дете приема 3-6 капки, усреднено – 5 капки всяка сутрин;
* витамин С – 200 мг дневно;
* препарати от ехинацея – в поддържащи дози;
* промивки на носа и гърлото с подсолена вода (1 чаена лъжичка морска сол в чаша вода) или още по-добре, със сребърна вода, сутрин и вечер.
2. Детето да се облича така, че да не му е студено, но да не се прекалява с дрехите. Ако температурният контраст е голям, ще се провокира астматичен пристъп.
3. За малкия астматик не е опасен студът, а голямата температурна разлика. Преди излизане на улица е добре да постои в антрето на входа. Излизайки навън, за някое време устата може да се прикрие с шал, докато се адаптира.
Билкови комбинации за изчистване
При астма дихателните тръбички са спастично свити и са запълнени с гъст и жилав секрет. Затова е важно той да се втечни, разреди. Така може да се отдели по-лесно. Билковите комбинации със сладък корен в състава си изпълняват чудесно тази задача. Ето една примерна комбинация: цвят и листа слез – 50 г, цвят иглика – 50 г, стрък риган – 50 г, сладък корен – 30 г и корен иглика - 30 г. Билките се разбъркват добре. 2 супени лъжици се варят 5 мин. в 1/2 л вода, след изстиване се прецежда и се подслажда с мед или небет шекер. За деца дозата е на една трета или наполовина по-малко.
За втечняване на секретите помагат и топло влажните инхалации. В чайник се кипват 50-100 г вода, добавят се щипка сода и щипка сол. Чучурът на чайника се удължава с фуния от дебела хартия, дълга 25-30 см (за да се понижи температурата на излизащата пара). Вдишва се много бавно и дълбоко 15 минути. След това детето не бива да излиза на студено поне 2 часа.
Разбира се този тип инхалации немогат да се сравняват с тези, които спасиха нас, както и много други деца, при които съм ги изписала, а именно направените с физиологичен разтвор и небулайзер. Аз винаги препоръчвам и в билковата апека се предлага само ултразвуков детски модел, заради неговите предимства като безшумност, компактност и лекота, но и всеки друг небулайзер би ви свършил чудесна работа. Първият, който аз купих беше компресорен и даде чудесни резултати, отделен е въпроса, че сега събира прах в шкафовете, защото след като пробвах ултразвуковия, детето ми не иска и да чуе за компресорния, а честно да си призная и аз. :) Важно е да се знае, че има 3 вида концентрация на физиологичния разтвор за инхалации - 0.9 %; 3 %; и 6 %. В начален стадии, в по-леки случаи на кашлица и хрема и при бебета се използва 0.9 % разтвор. При деца над 2 г. възраст и по-обострени състояние се ползва 3 % разтвор, който изчиства в дълбочина белите дробове от натрупаните бронхиални секрети. 6 % се използва при кризи, много остри състояния, бронхити, пневмонии.
В периодите на инверсия състоянието на астматиците се влошава. Инверсия е това състояние на синоптичната обстановка, когато температурите в ниските места са по-ниски от тези в планините. Обикновено те се съчетават с безветрие и концентрацията на вредни емисии се повишава.
Друг провокиращ фактор е преминаването на хладни и влажни въздушни маси. Тогава астматиците като барометър реагират с поява на кашлица, задух, влошаване на състоянието 2-3 дни преди разваляне на времето. За тези случаи е много полезен хомеопатичният препарат Dulcamara 9 CH. Приема се 3-4 пъти дневно по 5 гранули, които се смучат бавно, докато се стопят в устата.
Важно е също да се знае относно хомеопатията, че за да бъде определен точният хомеопатичен медикамент по смисъла на класическата хомеопатия е задължително интервю и консултация с хомеопат, при които той ще ви разпита за всичко свързано с детето от самото му раждане, бременността  и наследствените болести в семейството. Можете да се обръщате за такива консултации и към мен самата или хомеопат по ваш избор. Всички други изброени по-горе медикаменти са едни от най-често изписваните, но не задължително най-подходящите във вашия случай. Имайте напредвид, че  подходящи за астма хомеопатични препарати са с трицифрено число. Правилното се определя на база всички конкретни симптоми на вашето дете, вземайки предвид наследств. болести, бремеността, използвани конвенционални лекарства и др.
Ако болният с астма дълго време е бил на конвенционална терапия, преходът към хомеопатично лечение трябва да се осъществява внимателно. Понякога са налага паралелно да се приемат и двата вида медикаменти, като постепенно се намалява дозата на традиционни лекарства. За да бъде терапията успешна, по време на хомеопатичното интервю, се изясняват какви са пристъпите (със задух, кашлица, спазми), какво ги предизвиква, индивидуалната чувствителност на пациента към определени стимули – влага, студ, алергени като животински косми, полени; степента на тревожност, защото прекалената възбуда на нервната система може да отключи пристъп. Също така след като се приключи с конвенционалната терапия и се премине изцяло на холистична е нужно да се направи и хомеопатичен детокс по метода на Том Янсен. Детокс на кортикостероиди и антибиотици, които много ще помогнат за самата терапия. Вече имам невероятни резултати при няколко деца с друга симптоматика, при които прилагам в момента хомеопатична детокс терапия - детокс на хормони и антибиотици. Повече за тази терапия може да прочетете тук.​
В билковата аптека имаме и един много ефикасен билков чай за кашлица, който е много добре да се ползва при деца. Етеричните масла също не са за подценяване при деца над 3 г. възраст. Добре е да ползвате ароматна лампа, в която да редувате масла от риган, босилек, мащерка и евкалипт. При деца под 3 г. възраст се слага близко до леглото на детето дишаща торбичка с пресни или сушени билки от изброените по-горе.
Тъй като аз използвам изключително много шуслеровите соли в лечението на сина ми, а и те редум с инхалациите с физиологичен разтвор са най-безвредния вариант на лечение и съответно подходящи  от възраст 0+, ще ви кажа каква комбинация давам: нр.2, 3,4,6,7 и 8 при, ларингитна кашлица добавям и Нр. 13 и 20.
Ако астмата е предизвикана от сенна хрема, много е важна превенцията и лечението на сенната хрема. Има различни опции - балнео лечение, билки и хр. добавки, хомеопатия, и шуслерови соли. Аз ги съчетавам всичките при сина ми и резултатите са повече от отлични..
Хранителната терапия е важна при всички случаи и най-вече изключването на храните алергени. При сина ми съм изключила голяма част от млечните продукти, храни с консервати, планирам изключвнето на пшеницата и глутеновите храни. В тази насока мого полезна ще ви е консултация с хранителния терапевт - Силвия Дончева, която ще може да ви посъветва, кои точно храни е добре да се избягват във вашия конкретен случай. Нейните контакти ще намерите в сайта: www.realfoodsnutrition.com
Най-важните хранителни вещества, необходими за доброто здраве на белия дроб са – витамин С и бета каротин. Добра идея е да си правите сок от моркови всеки ден. Сокът от моркови е богат на витамин С. Витамин С предпазва от инфекции и също така може да подобри значително капацитета на белите дробове. Моркови и целина са най-добрите храни, които естествено могат да увеличат витамин С в тялото ви.

Рецепта за сок от моркови, който помага за облекчаване на астматични пристъпи

Съставки: 280 г сок от моркови (около 8 бр.  моркови) 170 г сок от спанак (около 2-3 чаши спанак) i 1 кафена лъжичка зехтин или кокосово масло. Начин на приготвяне: -Използвайте сокоизстисквачка, за да напрвите сока от моркови и спанак. Добавете зехтина или затоплено до разтопяване кокосово масло и разбъркайте. -Консумирайте в рамките на 15 минути след извличане на сока. -Пийте 2-3 пъти на ден, особено когато астматични пристъпи са чести.

Други домашни средства, които лекуват астма

- Сложете една чаена лъжичка мед, щипка черен пипер и щипка джинджифил на прах в половин чаша вода и сварете всички съставки. Пийте го два пъти на ден.
– Куркумата е добър антибиотик и много полезен за респираторни заболявания. Сварете щипка куркума в половин чаша вода и пийте два пъти на ден.
– Зехтинът помага да се повиши имунитета. Можете да добавите една чаена лъжичка зехтин и една чаена лъжичка мед в чаша топло мляко, за да се повиши имунитета и да се избегнат симптомите на астмата.
– Сварете пет до шест скилидки чесън и добавете една чаена лъжичка мед, за да се направи отвара. Тя дава незабавна помощ от кашлица.
– Чесънът може да помогне при задръствания в белите дробове по време на ранните етапи на астма. Сварете две или три скилидки в една четвърт чаша мляко. Оставя се да се охлади до стайна температура и след това се пие.


Автор: Ирена Сиракова
/холистичен терапевт/
​