Отитът е възпалителен процес, засягащ външното и/или средното ухо. Възпалителният процес се предизвиква от бактерии, които попадат в повечето случаи по въздушно-капков път в носа.
Бактериите, които причиняват инфекцията най-често са: Streptococcus pnevmoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catharralis и бета хемолитичен стрептокок от група А. Ако процесът продължи той може да слезе към фаринкса и ларинкса и долни дихателни пътища.
Голяма част от децата, които често правят инфекции на носоглътката, са склонни към отити, поради безпрепятственото преминаване на бактериите към средното ухо.
Един от основните фактори за това е нарушената функция на Евстахиевата тръба. Процесът на инфекция може да се опише по следния начин: набъбналата лигавица на носоглътката води до запушване на Евстахиевата тръба. Създава се отрицателно налягане в средното ухо, което подпомага преминаването на бактерии към него, особено когато носът се издухва едновременно през двете ноздри.
Отитите са най-честата причина за изписване на антибиотици и много родители дори сами прибягват до закупуване на антибиотик, най-вече поради страха от трайно увреждане на слуха.
Поради голямата употреба на антибиотици дори и при вирусни инфекции в носоглътката микробите стават все по-резистентни. Това засяга предимно деца, посещаващи детски заведения. Антибиотиците все по-трудно повлияват възпалението на средното ухо, което принуждава родителите да се обърнат към алтернативни методи на лечение.
Възпалението на средното ухо бива три вида:
1. Катарален отит, при който преобладава възпалението. Характеризира се със силна болка и розово лъскаво тъпанче. Той може да бележи началото на инфекциозна болест или да е следствие от усложнение на ринофарингит.
2. Мукозен отит – механично дразнене вследствие на евстахит. Много често евстахитът се бърка с отит и се предписват антибиотици. При мукозния отит може да има течност в тъпанчевата кухина без признаци на остра инфекция. Обикновено лекарите УНГ препоръчват продължително лечение с противоалергични препарати поради схващането, че мукозният отит се дължи и на алергичен терен.
3. Гноен отит, при който трябва да се елиминира гнойната колекция
Съпътстващите симптоми при инфекция на средното ухо са:
болка, температура, безапетитие, повръщане, инфекция на носоглътката
В зависимост от вида на възпалението и съпътстващите го симптоми се предписват и съответните остри хомеопатични лекарства:
1. Хомеопатия при катарален отит
Chamomilla
Kalium muriaticum
Преди да се извърши дренаж на гнойната течност:
Lachesis mutus
Pyrogenium
Отит – билколечение
Прилагането на билки е един естествен начин за лечение, с минимални странични ефекти. Въпреки това обаче, то винаги трябва да става под лекарско наблюдение. Билколечението при отит включва препарати, които се прилагат вътре в ухото и такива, които се приемат вътрешно. Лечебните растения, които се прилагат в ухото са под формата на капки, най-често масла. Те се прилагат само при липса на перфорирана тъпанчева мембрана. Използването на топли капки масло от чесън и лопен имат успокояващ ефект върху болката и действат антибактериално и противовирусно. Капките могат да се използват и за масаж на кожата, зад ухото. Този метод се прилага най-вече при съмнение за перфорирано тъпанче.
Билките, които се прилагат вътрешно, имат подсилващо имунитета и антимикробно действие. Те действат подобно на антибиотиците, но с много по-малки странични ефекти. Билките могат да се прилагат под формата на капсули, тинктури и чайове. Ехинацеята и хидрастисът имат антимикробно действие и подсилват имунитета. Ехинацеята действа както срещу бактерии, така и срещу вирусни причинители на инфекции. Приемът на астрагал може да подобри състоянието при често рецидивиращи случаи на отит. Той подсилва имунитета, като повишава броят на белите кръвни клетки. За подсилване на имунната система може да се прилага и иглолистната лиственица.
* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация
Бактериите, които причиняват инфекцията най-често са: Streptococcus pnevmoniae, Haemophilus influenzae, Moraxella catharralis и бета хемолитичен стрептокок от група А. Ако процесът продължи той може да слезе към фаринкса и ларинкса и долни дихателни пътища.
Голяма част от децата, които често правят инфекции на носоглътката, са склонни към отити, поради безпрепятственото преминаване на бактериите към средното ухо.
Един от основните фактори за това е нарушената функция на Евстахиевата тръба. Процесът на инфекция може да се опише по следния начин: набъбналата лигавица на носоглътката води до запушване на Евстахиевата тръба. Създава се отрицателно налягане в средното ухо, което подпомага преминаването на бактерии към него, особено когато носът се издухва едновременно през двете ноздри.
Отитите са най-честата причина за изписване на антибиотици и много родители дори сами прибягват до закупуване на антибиотик, най-вече поради страха от трайно увреждане на слуха.
Поради голямата употреба на антибиотици дори и при вирусни инфекции в носоглътката микробите стават все по-резистентни. Това засяга предимно деца, посещаващи детски заведения. Антибиотиците все по-трудно повлияват възпалението на средното ухо, което принуждава родителите да се обърнат към алтернативни методи на лечение.
Възпалението на средното ухо бива три вида:
1. Катарален отит, при който преобладава възпалението. Характеризира се със силна болка и розово лъскаво тъпанче. Той може да бележи началото на инфекциозна болест или да е следствие от усложнение на ринофарингит.
2. Мукозен отит – механично дразнене вследствие на евстахит. Много често евстахитът се бърка с отит и се предписват антибиотици. При мукозния отит може да има течност в тъпанчевата кухина без признаци на остра инфекция. Обикновено лекарите УНГ препоръчват продължително лечение с противоалергични препарати поради схващането, че мукозният отит се дължи и на алергичен терен.
3. Гноен отит, при който трябва да се елиминира гнойната колекция
Съпътстващите симптоми при инфекция на средното ухо са:
болка, температура, безапетитие, повръщане, инфекция на носоглътката
В зависимост от вида на възпалението и съпътстващите го симптоми се предписват и съответните остри хомеопатични лекарства:
1. Хомеопатия при катарален отит
Chamomilla
- при деца, нетърпящи болка
- неспокойствие, плач
- в период на поникване на зъби
- симптомите се засилват вечер
- топла и зачервена буза откъм страната на възпалението, докато другата е студена и бледа
- симптомите започват нощем след внезапно настиване (студен вятър)
- внезапна висока температура
- зачервена, топла и суха кожа
- силна жажда за студена вода
- силна възбуда и тревога
- бързо покачваща се висока температура
- пулсиращи болки
- зачервена и топла кожа
- изпотяване – най-вече по лицето
- силна жажда поради сухота на лигавиците
- обостряне на всички сетива
- силно зачервено тъпанче с пулсираща и разрязваща болка
- внезапно влошаване на състоянието
- фази на тревожна възбуда и отпадналост
- силна жажда за студена вода на малки глътки
- пареща болка, която се подобрява от затопляне
- състоянието се влошава нощем
Kalium muriaticum
- при остри хреми със запушване на носа и катар на Евстахиевата тръба
- за прекратяване на слузната секреция
- допълва действието на Kalium muriaticum особено при наличие на алергичен процес
- катар в областта уши-нос-гърло
- запушване на носа и ушите
- възможно е да има кашлица и прегракване
- вследствие на студ и влага (измокряне от дъжд, мъгла и др.)
Преди да се извърши дренаж на гнойната течност:
Lachesis mutus
- симптомите се влошават при отсъствие или спиране изтичането
Pyrogenium
- болезнен гноен процес с температура, който се подобрява от затопляне
- хрема със слузест жълто -зелен лепкав секрет
- ушният секрет е мукозен, точещ се на дълги нишки с неприятна миризма (понякога)
- гноен, вискозен, жълто-зелен ушен секрет без неприятна миризма
- придружен от гъст носен секрет
- обилна гнойна, жълто-зелена ушна секреция с неприятна миризма и разраняване на външния ушен канал
- висока температура
- обилно потене с тръпки по кожата
- повишено слюноотделяне с мек и отпуснат език
- течна, бежова ушна секреция с неприятна миризма, която разранява външния ушен канал
- тревожна възбуда редуваща се с безсилие
- силна жажда
- симптомите се засилват нощем и се подобряват от локално затопляне
- може да се съпътства от висока температура със стомашно-чревни прояви: повръщане и разстройство.
Отит – билколечение
Прилагането на билки е един естествен начин за лечение, с минимални странични ефекти. Въпреки това обаче, то винаги трябва да става под лекарско наблюдение. Билколечението при отит включва препарати, които се прилагат вътре в ухото и такива, които се приемат вътрешно. Лечебните растения, които се прилагат в ухото са под формата на капки, най-често масла. Те се прилагат само при липса на перфорирана тъпанчева мембрана. Използването на топли капки масло от чесън и лопен имат успокояващ ефект върху болката и действат антибактериално и противовирусно. Капките могат да се използват и за масаж на кожата, зад ухото. Този метод се прилага най-вече при съмнение за перфорирано тъпанче.
Билките, които се прилагат вътрешно, имат подсилващо имунитета и антимикробно действие. Те действат подобно на антибиотиците, но с много по-малки странични ефекти. Билките могат да се прилагат под формата на капсули, тинктури и чайове. Ехинацеята и хидрастисът имат антимикробно действие и подсилват имунитета. Ехинацеята действа както срещу бактерии, така и срещу вирусни причинители на инфекции. Приемът на астрагал може да подобри състоянието при често рецидивиращи случаи на отит. Той подсилва имунитета, като повишава броят на белите кръвни клетки. За подсилване на имунната система може да се прилага и иглолистната лиственица.
* Предложената тук информация не цели и не може да замести лекарската консултация
RSS Feed
