Множества изследвания показват, че голяма част от хората се борят с подобен тип нездравословно отлагане, което не е обосновано от нищо. Около 30% от всички хора съобщават, че се борят с отлагането, като 70% от тях не могат да се справят сами и прибягват до професионална помощ. Друга интересна статистика е, че с напредване на възрастта склонността към отлагане намалява.
Какви са причините за прокрастинацията?
Причините са неосъзнати и често човек сам не може да си обясни защо отлага по толкова пагубен начин за самия него. Надали могат да бъдат изброени всички причини, тъй като често те са свързани с индивидуалния живот на всеки човек, но все пак се наблюдават някои общи причини:
Oтлагането може да е част от дадено заболяване, като например депресията, която поради липса на сили и мотивация, кара хората да отлагат понякога и абсолютно естествени дейности като например хигиенни такива. Друго състояние, което може да доведе до отлагане е хиперактивността, тревожното личностно разстройство и т.н.
- Перфекционизъм-когато изискваме от себе си да сме перфектни, а има риск да сгрешим(а такъв има винаги), сме склонни да отложим съответното действие с идеята, че ще отложим всъщност възможността да се провалим, което би било непоносимо за един перфекционист.
- Пасивно-агресивен протест-когато не сме доволни от нещо, искаме да се бунтуваме срещу него. Ако поради някакви причини не можем да изразим негодуванието и гнева си активно, тогава може да го направим пасивно-чрез случайни пропуски, забравяне, включително чрез отлагане. Важно е да се отбележи, че тази стратегия за изразяване на гняв и недоволство, е неосъзната. Отлагането не се планира умишлено, а се случва от самосебе си и ние сами не разбираме, че то изразява гнева ни.
- Изкуствено поддържане на вината-отлагането може да има за цел, отново неосъзнато, да кара човек да се чувства виновен. Т.е. акцент не е ще се отложи ли нещо или не, а дали накрая ще се чувстваме виновни и ако цената на това е отлагането, сме „готови“ да я платим. А защо се случва така, че е нужно да се чувстваме виновни. Причината отново е неосъзната и може да е различна-поддържане на родителски образ жив; наказание за нещо, за което имаме чувството, че носим отговорност; защото сме живели цял живот с вина и тя ни е позната и макар и болезнена, носи усещане за сигурност и т.н.
- Импулсивност-отлагането може да се дължи на неспособност да удържим даден импулс. Да удържаме импулсите си в името на по-значима цел, се учим постепенно през първите години от живота си, като развитието на това умение започва около 1,5 г. Ако не сме успели да го усвоим, може да ни е трудно да отложим удоволствието в името нещо по-важно и да пренебрегваме значимите неща в името на това да си починем, да похапнем, да гледаме филм или друго удоволствие.
Последствия
Веднага след като сме отложили нещо неприятно, чувстваме облекчение. Това моментно облекчение се регистрира от мозъка ни като награда, а голяма част от поведението ни е базирано на това какво ще бъде наградено. И така ние сме склонни отново да отложим, за да получим наградата удоволствие. Но тя е кратка, а последствията от отлагането са често разрушителни, освен прагматично, така и емоционално. И ето как накрая въпреки островчетата на облекчение, можем да се чувстваме генерално по-виновни, отчаяни, объркани и затормозени. Мислим си, че отлагаме, за да се чувстваме по-добре, а всъщност става по-зле.
Както се разбира, отлагането може да бъде не особено леко за преодоляване, ако в основата му стои неосъзната емоционална причина. Ето защо консултация с психолог може да бъде полезна и дори наложителна, ако отлагането затруднява и влошава качеството на живот. Какво все пак можем да направим и сами, за да се опитаме да превъзмогнем или тушираме отлагането:
Насоки за справяне с проблема
Важно е да се справим с перфекционизма и да променим нагласата си по отношение на очакванията си. Нужно е да приемем, че все някога ще направим някаква грешка и че това е нормално. Гледната ни точка за нас самите трябва да е, че доказателство за нормалността ни са нашите грешки.
Укрепване на самооценката и великодушие-изследванията показват, че когато човек, който е склонен да отлага, работи върху самооценката си и я повишава, това се отразява и на склонността му да отлага. Също така ако успяваме да сме великодушни към самите себе си и да си прощаваме, това би следвало да намали склонността ни да отлагаме. Но самооценката корелира положително с великодушието към самите себе си, така че работейки върху едното то неминуемо ще подобрим и другото.
Управление на времето-умението да управляваме времето си е важно за справяне с отлагането. Това означава да имаме волята и силата да последваме предварително начертания от нас план, както и това той да е реалистичен. т.е. трябва да умеем да правим добра преценка за това колко време ни отнема дадено действие.
Какво би било следващото ми действие-разбиването на някаква задача или дейност на по-малки такива върши работа, като фокусът е върху следващото малко действие. Така не се чувстваме отегчение и уморени предварително от нещо голямо, което ни предстои. Нещата изглеждат по-леки, когато са по-кратки и по-малки. Може да си обещаем, че ще направим само следващото действие без да продължаваме нататък. Говорим за наистина малки действия като да си отворим имейла, да прочетем диетата си, да разгледаме книгите в библиотеката и т.н.
СЕСИЯ С ХОЛИСТИЧЕН ПСИХОТЕРАПЕВТ
Вашият терапевт ще се свърже с Вас, чрез имейл или телефонно обаждане, за да уговорите час за терапевтична сесия.
Посочвайте актуални данни за контакт с Вас. В бележка можете да посочите предпочитан начин за връзка.
Сесията се извършва онлайн по Wats Up или Messanger.
Сесията се провежда с Ирена Сиракова, дипломиран психолог (след дипломна квалификация).
Първо, бих искала да кажа, че ще се радвам, ако мога да помогна в разрешаването на вашите предизвикателства или проблеми!
Това понякога може да стане дори в рамките на няколко сесии, но обикновено е продължителен процес, който изисква повече сесии. Продължителността на терапията зависи само от вас и вашите възможности и, за съжаление, не мога да се ангажирам със срокове (предполагам, че е разбираемо). Не мога също да гарантирам, че ще излекувам някой, колкото и да искам. Причината: до голяма степен този процес зависи от вас, а аз само мога да ви помагам по пътя. Възможни са както еднократни консултации, в зависимост от естеството на проблема, така и серия от няколко сесии. Ако вече имате диагноза или страдате от психично/психосоматично заболяване от години, не очаквайте те да се разрешат в рамките на една сесия – не е реалистично. Практикувам холистична психология и работя с мотивирани хора. Ако не се чувствате достатъчно мотивирани за промяна, не започвайте сесии по холистична психотерапия с мен.
Как протича първата сесия?
През първата сесия се сваля т.нар. анамнеза, която може да обхваща подробна здравна информация за вас.
Отнасям се сериозно към работата си и бих искала да знам за всичко, което може да е допринесло за настоящето ви състояние, за да мога да ви бъда максимално от помощ. В повечето случаи проблемът е комплексен и подходът за разрешаването му – също. В тази първа сесия разясняваме как протича холистичния психотерапевтичен процес и след нея обикновено решавам дали мога или не да поема съответния случай (както и вие – дали аз съм вашият терапевт).
Сесиите могат да се случват един път в седмицата, един път в месеца или през няколко месеца. Няма стандартно изискване. Зависи от проблема, който имате, финансовите ви възможности и времето, с което разполагаме – и вие, и аз. Препоръчително е сесиите, поне в началото на терапията, да се провеждат 1 път седмично.
МОЯТ МЕТОД:
В практиката си използвам аналитична неорайхианска психотерапия – това е телесно ориентиран,биоенергетичен метод, който работи с телесните напрежения и симптоми, тяхното осъзнаване и анализиране. Целта е постигане на осъзнато живеене, лично израстване, удоволствие и радост от живота. Методът включва също елементи от когнитивно-поведенческата, гещалт терапията, психодинамичната терапия, поведенческата терапия, клиент-центрираната терапия, позитивната терапия, както и арт терапия. В работата си също включвам източни техники за релаксация, биоенергийно
дишане, физически упражнения, медитация и подобни. В повечето случаи комбинирам лечението с холистични терапевтични подходи, като Бах терапия, фито и хомеопатично лечение, лечение с етерични ароматни масла.
НАПРАВЛЕНИЯ, В КОИТО СПЕЦИАЛИЗИРАМ:
- Проблемни взаимоотношения
- Загуба на близък
- Раздяла
- Депресивни състояния, вкл. и следродилна депресия
- Паник атаки
- Липса на мотивация
- Безпокойство
- Стрес
- Преживени психични травми
- Ниска самооценка